Защо екранният четец не чете моите полета на формулярите?

Защо видимият етикет не винаги е достатъчен

Екранният четец не прочита поле на формуляр, когато етикетът, който е видим на екрана, не е програмно свързан с това поле — текстът е виден, но в изходния код липсва препратката, която екранният четец трябва да разглед етикета и полето. Това обикновено се случва, защото атрибутът `for` на етикета не съответства на `id` на полето за въвеждане, защото етикетът не обхваща полето в структурата, или защото е използван само placeholder вместо истински елемент за етикет. За окото формулярът изглежда напълно наред; за екранния четец полето е без име.

Този тип грешка може да бъде открита автоматично в голяма степен: сканирането проверява дали липсва елемент за етикет или не указва правилното поле, и дали полето има само placeholder вместо етикет. Това, което сканирането не преценява, е дали текстът на етикета, който е налице, наистина посочва какво е необходимо в полето — етикет с текст "поле 1" е технически правилно свързан, но не предава смисъл за потребителя. Тази преценка остава работа на човека, дори когато самата връзка е правилна.

Къде това е в WCAG 2.1

Това изискване произхожда от WCAG 2.1, критериите за тестване, на които EN 301 549 по същество се основава: критерий 1.3.1 (Info and Relationships) изисква връзката между етикет и неговото поле да бъде също програмно установена и не само визуално видима, критерий 4.1.2 (Name, Role, Value) изисква всеки елемент на формуляр да има име, което софтуерът — включително екранният четец — може да прочете, и критерий 3.3.2 (Labels or Instructions) изисква полето изобщо да има етикет или инструкция. Заедно тези три критерия определят дали полето на формуляр е разпознаваемо и използваемо за човек, който използва екранен четец.