защо моя уеб сайт се разпада, когато е увеличен размерът на текста

Текст, който не може да се увеличи, е известна точка на сбой на WCAG

Сайт, който се "счупва" веднага щом клиент увеличи размера на текста, почти винаги е резултат на фиксирани размери: текст, бутони или контейнери, които са зададени в пиксели вместо в единици, които се преоразмеряват. Когато клиент увеличи размера на текста в браузъра, контейнер с фиксирана височина в пиксели остава със същия размер, а текстът преливa, наслагва се върху други елементи или се отрязва. Менюта, които точно пасват при стандартния размер, паданащи секции, които не растат, и бутони, чийто текст излиза извън границата, са най-честите симптоми.

Това не е естетичен дефект, а функционален проблем: ако етикет стане нечетлив или бутон престане да е кликабилен, защото текстът го прикрива, клиентът не може да завърши стъпка в процеса на поръчка. Това засяга същите уязвими точки както при навигацията с клавиатура при цялата поръчка: проблем с преоразмеряването, който изглежда невинен на основните страници, може да бъде решаващ при стъпката на поръчка или екрана за влизане. Заглавията и подзаглавията също са изложени на риск: ако структурен елемент се срива при увеличение, редът на четене става странен — нещо, което се среща и в по-широкия разговор за заглавия, структура и навигация.

Където това е в WCAG 2.1: критерият за увеличение

WCAG 2.1 изисква текстът да може да бъде увеличен до определен процент без загуба на съдържание или функционалност; това е основата на критерия за преоразмеряем текст, както е описано в самата насока. На практика сканирането тества това, като зарежда страницата с множество размери на текст и проверява дали текстът е отрязан, наслаган или нечетлив. Това, което автоматизирано тестване не вижда, е дали страницата все още е удобна за използване или само технически "не се счупи" — тази разлика се отнася до нещата, които автоматично сканиране не може да оцени.