Може ли автоматичен тест за достъпност да намери всичко?

Автоматичните сканирания пропускат човешкото преценяване

Не, един автоматичен тест за достъпност не открива всичко. Такова сканиране преминава през кода на страницата и сигнализира онова, което може да бъде разпознано машинно: недостатъчен контраст на цветовете, изображения без alt-атрибут, полета на формуляри без надпис, липсващи заглавия на страници, неправилна езикова настройка, неправилна структура на заглавията. Това е съществена част от изискванията на EN 301 549, и едно сканиране преминава през това по-бързо и по-последователно, отколкото би направил един човек.

Онова, което едно сканиране не може да преценява, е смисълът. Едно изображение може да има alt-текст и все пак да не описва действително онова, което стои на него. Една стъпка от поръчката може да бъде технически управляема с клавиатура и все пак да се чувства нелогична, с фокус, който скача във всички посоки. Или дали едно съобщение за грешка в един формуляр е наистина разбираемо, или видео се нуждае от субтитри, които съответстват на това, което се казва — това изисква някой, който гледа и мисли, не един скрипт, който преминава през HTML. Един слой за достъпност също не решава това: той полага един слой върху страницата, докато основната структура остава непроменена и екранните читатели често имат по-големи проблеми с него. Никой доклад, от никой доставчик, не трябва да твърди, че успешно сканиране доказва, че един сайт напълно съответства на закона.

Откъде се вижда това: WCAG 2.1 и EN 301 549

EN 301 549, европейския стандарт, към който се отнася директивата за достъпност, се свежда на практика до WCAG 2.1 ниво AA. Една част от критериите за успех в него е обективна и машинно проверяема — коефициентите на контраста например могат да се измерят точно. Една друга част от същите критерии е формулирана в термини като "адекватна" или "логична", и това по дефиниция изисква преценител, който разбира контекста. Това разграничение не стои в отказ някъде по-долу, то е в самия стандарт.